Сцена
Сцената е вътре в мен...
Пред хората не се показвам.
А колко пъти всеки ден
умирам и се раждам...
Декорите са изхабени...
От подмяна имат нужда.
И режисьор опечален
мъртви страсти в мен събужда...
Публика, отдавна няма...
Сам на себе си съм зрител.
На таз пиеса изживяна,
болката й е учител...
Тука завесата пада... До следващия сезон!!!
Трябва основен ремонт в театъра
на "изгнилите чувства"!!!
Бъдете живи и здрави... И се обичайте!!!
Искам да споделя с Вас една страхотна
източна притча... Като за последно!
Ще се опитам някога да я пресъздам в стихове,
но е трудна работа... Поне засега!
МАЙМУНАТА
Веднъж князът отишъл в маймунската гора. Както го видели, маймуните се изпокрили в паника, останала само една маймуна, която изобщо не му обръщала внимание и подскачала от клон на клон, сякаш показно. Князът пуснал стрела в нея, но тя я хванала в полет. В отговор князът заповядал на приближените си всички да стрелят по нея, полетял дъжд от стрели и маймуната паднала мъртва. Тогава князът се обърнал към своя приятел Йен-Буй:
- Видя ли какво се случи? Това животно рекламираше ума и способностите си. То вярваше, че е недосегаемо, вярваше в силата и майсторството си. Помни тази случка! Никога не показвай пред хората най-добрите си качества.
Когато се върнали в двореца, Йен-Буй станал ученик на княза, той ден и нощ работел върху себе си, за да се избави от всичко, което го прави да изпъква. Скоро в кралството вече никой не знаел нито как да се държи с него, нито пък как да го манипулира...
........................... ............................................
Тази история съдържа един от най-тайните ключове на Дао. Дао казва, че всичко, което е прекрасно в човека, трябва да се пази и съхранява дълбоко. Това, което е истинско във вас, трябва да се съхранява в сърцето, защото, когато истината е скрита в сърцето, тя израства като зърно, попаднало в благодатна почва. Ако го измъкнете навън, за да го види всеки, то просто умира, умира без полза. Така във вас никога няма да цъфнат цветя. Обръщайте се във всичко истинно и прекрасно като към зърно. Внимателно му предоставете почва в сърцето си и не го демонстрирайте на всеки и навсякъде.
Но всеки прави обратното. Това, което е неправилно, вие криете и не искате никой да види, а това, което е прекрасно - дори, ако и не е така - вие непрекъснато изваждате на показ пред всички, вие го демонстрирате, опитвате се да го рекламирате, да го прославите.
От това идва и гасненето на човека - защото уродливото расте, а истинското се губи и изсъхва. Неистинското расте, то става зърно и дава плодове, а истинското се изхвърля и умира.
Обръщайте се към всичко, което е истинно и прекрасно във вас, като към зърно...
© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Това имах нужда да прочета точно сега в този момент...Благодаря ти Аги. Ти познаваш душата!
-
Като за последно...?
________________________
И на сцената...и в живота всичко е предпоследно Гаргантюа
ДО НОВА СРЕЩА И БЪДИ ЩАСТЛИВ! -
Невероятен си!
Липсва ми твоята мъдрост!
Ти си един от хората, които най-много ценя в Откровения!
Наистина се усеща липсата ти! -
Липсваш ми, наборе!
-
Ще липсва перото ти!
-
Ех, мили Аги а аз съм пропуснала това твое стихотворение
и тази прекрасна притча, може би защото не искам да липсваш
от сайта, ех чудеснико, по-бързо се завръщай!!!С обич!!! -
Не знам защо напускаш тази сцена тук, но съм сигурна, че скоро пак ще ни радваш! Аз също бях на ремонт на част от декорите ми. Ще ми липсва поезията ти, с нейната топлина, нежност, човечност, мъдрост. Доскорошни срещи, Приятелю!!! Поздрави и... успехи в начинанията!!!
-
Ще ми липсваш приятелю! Но...когато се завърнеш, както и да го направиш, винаги ще се радвам да те "срещна" отново! Страхотен...сезонен завършък.
!!!!!!!!
!!!!!!!! -
Много ще ни липсваш на всички.
-
Мили вълчо, силно се надявам скоро да се върнеш на сцената.
-
Сцената на душевната борба. Браво!
-
Наистина прекрасни стихове...
На мен лично ше ми липсват страшно много...
Поздрав за поезията която сътворяваш!!!
И поклон! -
Няма да те коментирам. Като за последно. Надявам се, все някога да те чета тук отново. Надеждата умирала последна, но предполагам знаеш и притчата за надеждата.
Благодаря ти за това, че беше тук... и за споделената мъдрост. Знанията се предават, така че имаш дълг. Надявам се, да си наясно с това и да се издължиш, както трябва!
Прегръщам те, Аги!
Доживя да ти кажа името...По какъв повод само... Страхотно!
/ирония, към мен/ -
Поздрави и от мен, Вълчо!
Браво за стиха и притчата и...бъди щастлив! -
Аги,приятелю!Не искам да повярвам,че"спускаш завесата"!!!Страшно много ще ми липсваш...Прегърнала прекрасните ти пълни с любов и мъдрост стихове и топлината от доброто ти сърце, ще те чакам...до новия сезон!С обич!!!
-
Не зная какво да напиша.Освен едно голямо и искрено благодаря,че имах възможност да се докосна до твоята поезия!
-
Страхотно е!!!
-
Прекрасен си както винаги!Поздрав
-
Много ще ми липсваш...и хубавите ти стихове
и приятелското ти рамо!Надявам се на новия сезон!
а знаеш ли...другото ти име е Мъдрост...с обич, приятелю. -
Много мъдро! Поздравления и за стиха и за притчата!
-
И този път ме остави без дъх,човече!Поклон пред теб,такъв какъвто си!Усмивката ми е за теб с пожелание за прекрасен и шарен ден!
-
Отново ме срази ! За кой ли път .... Безмълвна съм ...
-
Поздравления!!!
-
Занемях,Аги!!!И стиха и притчата са уникални!!Разбрах ги и ще останат дълбоко в мен!!!Не зная какво да ти кажа, на мен лично ще ми липсваш страшно много!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
