23 янв. 2008 г., 09:05

Сцена

1.3K 0 24

Сцената е вътре в мен...

Пред хората не се показвам.

А колко пъти всеки ден

умирам и се раждам...

 

 

 

Декорите са изхабени...

От подмяна имат нужда.

И режисьор опечален

мъртви страсти в мен събужда...

 

 

 

Публика, отдавна няма...

Сам на себе си съм зрител.

На таз пиеса изживяна,

болката й е учител...

 

 

 

Тука завесата пада... До следващия сезон!!!

Трябва основен ремонт в театъра

на "изгнилите чувства"!!!

Бъдете живи и здрави... И се обичайте!!!

Искам да споделя с Вас една страхотна

източна притча... Като за последно!

Ще се опитам някога да я пресъздам в стихове,

но е трудна работа... Поне засега!

 

 

 МАЙМУНАТА

 

Веднъж князът отишъл в маймунската гора. Както го видели, маймуните се изпокрили в паника, останала само една маймуна, която изобщо не му обръщала внимание и подскачала от клон на клон, сякаш показно. Князът пуснал стрела в нея, но тя я хванала в полет. В отговор князът заповядал на приближените си всички да стрелят по нея, полетял дъжд от стрели и маймуната паднала мъртва. Тогава князът се обърнал към своя приятел Йен-Буй:

- Видя ли какво се случи? Това животно рекламираше ума и способностите си. То вярваше, че е недосегаемо, вярваше в силата и майсторството си. Помни тази случка! Никога не показвай пред хората най-добрите си качества.

Когато се върнали в двореца, Йен-Буй станал ученик на княза, той ден и нощ работел върху себе си, за да се избави от всичко, което го прави да изпъква. Скоро в кралството вече никой не знаел нито как да се държи с него, нито пък как да го манипулира...

........................... ............................................

Тази история съдържа един от най-тайните ключове на Дао. Дао казва, че всичко, което е прекрасно в човека, трябва да се пази и съхранява дълбоко. Това, което е истинско във вас, трябва да се съхранява в сърцето, защото, когато истината е скрита в сърцето, тя израства като зърно, попаднало в благодатна почва. Ако го измъкнете навън, за да го види всеки, то просто умира, умира без полза. Така във вас никога няма да цъфнат цветя. Обръщайте се във всичко истинно и прекрасно като към зърно. Внимателно му предоставете почва в сърцето си и не го демонстрирайте на всеки и навсякъде.

Но всеки прави обратното. Това, което е неправилно, вие криете и не искате никой да види, а това, което е прекрасно - дори, ако и не е така - вие непрекъснато изваждате на показ пред всички, вие го демонстрирате, опитвате се да го рекламирате, да го прославите.

От това идва и гасненето на човека - защото уродливото расте, а истинското се губи и изсъхва. Неистинското расте, то става зърно и дава плодове, а истинското се изхвърля и умира.

Обръщайте се към всичко, което е истинно и прекрасно във вас, като към зърно...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това имах нужда да прочета точно сега в този момент...Благодаря ти Аги. Ти познаваш душата!
  • Като за последно...?
    ________________________
    И на сцената...и в живота всичко е предпоследно Гаргантюа
    ДО НОВА СРЕЩА И БЪДИ ЩАСТЛИВ!
  • Невероятен си!
    Липсва ми твоята мъдрост!
    Ти си един от хората, които най-много ценя в Откровения!
    Наистина се усеща липсата ти!
  • Липсваш ми, наборе!
  • Ще липсва перото ти!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...