3 сент. 2012 г., 20:46

Сценка на асфалта

601 0 8

Ефирно-лека, ти танцуваш

в нощта, на първи капки дъжд

и над асфалта сякаш плуват

коси със цвят на зряла ръж.

 

Прекрасна Барби!... Буратино,

с длето издялан от дърво,

играе степ от нямо кино

в дъжда, на пътното платно.

 

Шофьорите пред сцена-чудо,

колите спират насред път

и техните чистачки лудо

напред – назад в синхрон метат.

 

Но скоро есенна завеса

от дъжд закрива първа част

на тази мъничка пиеса,

обсебваща с магична власт.

 

Нас често пътят ни предлага

на светлини, в проливен дъжд,

безброй повтаряната сага,

с пораснали жена и мъж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления, Ванка. За магията на думите!
  • винаги съм се чудила, защо детективите и форензик-следователите, когато са на местопрестъпление, не включват лампите, а осветяват с малките си фенерчета детайлите...чак сега ми светна - така нещата се виждат по-добре и всяка подробност става видима.
    поздравления за стиха!
  • Като приказка!
  • Поздрави за Барби, Боратино и находчивостта на автора.Wali
    /Виолета Томова/
  • Наистина красиво.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...