Сценка на асфалта
Ефирно-лека, ти танцуваш
в нощта, на първи капки дъжд
и над асфалта сякаш плуват
коси със цвят на зряла ръж.
Прекрасна Барби!... Буратино,
с длето издялан от дърво,
играе степ от нямо кино
в дъжда, на пътното платно.
Шофьорите пред сцена-чудо,
колите спират насред път
и техните чистачки лудо
напред – назад в синхрон метат.
Но скоро есенна завеса
от дъжд закрива първа част
на тази мъничка пиеса,
обсебваща с магична власт.
Нас често пътят ни предлага
на светлини, в проливен дъжд,
безброй повтаряната сага,
с пораснали жена и мъж.
© Иван Христов All rights reserved.
