3 sept 2012, 20:46

Сценка на асфалта

  Poesía » Otra
602 0 8

Ефирно-лека, ти танцуваш

в нощта, на първи капки дъжд

и над асфалта сякаш плуват

коси със цвят на зряла ръж.

 

Прекрасна Барби!... Буратино,

с длето издялан от дърво,

играе степ от нямо кино

в дъжда, на пътното платно.

 

Шофьорите пред сцена-чудо,

колите спират насред път

и техните чистачки лудо

напред – назад в синхрон метат.

 

Но скоро есенна завеса

от дъжд закрива първа част

на тази мъничка пиеса,

обсебваща с магична власт.

 

Нас често пътят ни предлага

на светлини, в проливен дъжд,

безброй повтаряната сага,

с пораснали жена и мъж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления, Ванка. За магията на думите!
  • винаги съм се чудила, защо детективите и форензик-следователите, когато са на местопрестъпление, не включват лампите, а осветяват с малките си фенерчета детайлите...чак сега ми светна - така нещата се виждат по-добре и всяка подробност става видима.
    поздравления за стиха!
  • Като приказка!
  • Поздрави за Барби, Боратино и находчивостта на автора.Wali
    /Виолета Томова/
  • Наистина красиво.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...