26 дек. 2019 г., 12:38

Schizophrenia

1.4K 1 5

Ангелът плете си мрежите,

ти се крий в ъглите.

Болят ме очите

от белезите по ръцете ти.

Човекът в бяло за теб идва.

Скачай в бездната на ума ми,

той няма никога да те намери

там.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно...
    Поздравявам те.
  • Границата между заглавието и текста е твърде деликатна...
    Иначе стихотворението е интересно. 🤯
  • Аз чета и мисля мои неща върху стиховете. Като стар човек си позволявам съвет - оставете читателите сами да мислят. Дори да са далеч от вложеното, важното е да се мисли. Тръгва се от казаното, а къде се стига...
    Поезия е - далеч от конкретизацията! Чувства и видения.
    А безсмислието не е на авторката, а това, кето идва при мен като оценка на живота. Странно, но...
    Извинявай, ако има нещо!
  • Символиката е много тънка и фина, само човек, минал през разни премеждия би вникнал на 100% в самото произведение. Тук става въпрос за болния мозък на един объркан човек. Не знам как го интерпретирате Вие, Георги.
  • Странно. Но има нещо - смислено в безсмислието...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...