VechnataLiya (Наталия Георгиева) VechnataLiya (Наталия Георгиева)
1 17
26.12.2019 г., 12:38

Schizophrenia

1.4K 1 5

Ангелът плете си мрежите,

ти се крий в ъглите.

Болят ме очите

от белезите по ръцете ти.

Човекът в бяло за теб идва.

Скачай в бездната на ума ми,

той няма никога да те намери

там.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Георгиева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • mislitel (Георги Каменов)
    mislitel (Георги Каменов)
    Интересно...
    Поздравявам те.
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Границата между заглавието и текста е твърде деликатна...
    Иначе стихотворението е интересно. 🤯
  • генек (Георги Коновски)
    генек (Георги Коновски)
    Аз чета и мисля мои неща върху стиховете. Като стар човек си позволявам съвет - оставете читателите сами да мислят. Дори да са далеч от вложеното, важното е да се мисли. Тръгва се от казаното, а къде се стига...
    Поезия е - далеч от конкретизацията! Чувства и видения.
    А безсмислието не е на авторката, а това, кето идва при мен като оценка на живота. Странно, но...
    Извинявай, ако има нещо!
  • VechnataLiya (Наталия Георгиева)
    VechnataLiya (Наталия Георгиева)
    Символиката е много тънка и фина, само човек, минал през разни премеждия би вникнал на 100% в самото произведение. Тук става въпрос за болния мозък на един объркан човек. Не знам как го интерпретирате Вие, Георги.
  • генек (Георги Коновски)
    генек (Георги Коновски)
    Странно. Но има нещо - смислено в безсмислието...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0