Schizophrenia
Ангелът плете си мрежите,
ти се крий в ъглите.
Болят ме очите
от белезите по ръцете ти.
Човекът в бяло за теб идва.
Скачай в бездната на ума ми,
той няма никога да те намери
там.
© Наталия Георгиева All rights reserved.
Dec 26, 2019, 12:38 PM
Comments
Comments
-
-
Границата между заглавието и текста е твърде деликатна...
Иначе стихотворението е интересно. 🤯 -
Аз чета и мисля мои неща върху стиховете. Като стар човек си позволявам съвет - оставете читателите сами да мислят. Дори да са далеч от вложеното, важното е да се мисли. Тръгва се от казаното, а къде се стига...
Поезия е - далеч от конкретизацията! Чувства и видения.
А безсмислието не е на авторката, а това, кето идва при мен като оценка на живота. Странно, но...
Извинявай, ако има нещо! -
Символиката е много тънка и фина, само човек, минал през разни премеждия би вникнал на 100% в самото произведение. Тук става въпрос за болния мозък на един объркан човек. Не знам как го интерпретирате Вие, Георги. -
Editor's choice
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
