МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
11 окт. 2019 г., 11:28

Счупен пръстен с тюркоаз 

  Поэзия » Пейзажная
968 0 22

Странен свят – зелено светъл.

Морски дълбини, гори

с изумрудени дървета

и ахатови зори.

 

Меки, призрачни контури.

Хълмове и езера

и мочурища със сура,

омагьосваща вода.

 

Причудливи сенки, сплели

коренища – гъсталак.

И поляни, смътно бели

от несъхнеща слана.

 

Странен свят – със свод, напукан

от въздишки на крила,

а от процепите рукнал

дъжд от ледена смола.

 

И потъва безнадеждно

в счупения странен свят

на очите ти тревожни

беззащитен, малък цвят.

 

 

24.08.2019

 

https://www.youtube.com/watch?v=isjZA-dg6E0

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Георги.
  • Интересно произведение.
    Поздравявам те.
  • Благодаря ви, Меги, Петя. Чул те Господ, Стойчо, ти също.
  • От здраве да не се отървеш!
  • Хубаво, пъстро!
  • Хубава образност.
  • Ами да беше написал, крепко здраве, Стойчо. Какви са тия алкохолни метофори! Смехът е здраве, не алкохолът. Нищо, че казваме наздраве, когато пием. И когато кихаме. Ама от Пияния хусар, какво пожелание да очакваш. Нищо, че аз те нарекох така. Няма мърдане от това клеймо вече, да знаеш. И не съм настинала, ама хич. Усмивка.
  • Само ти пожелах крепко здраве.
    За какъв алкохолизъм иде реч пък сега?
  • Да, Мариана, има и прилагателни. И наречия също. Зелено например е наречие. Не светлозелен, а зелено светъл. Предполагам, сте виждали в облачен ден, когато слънцето се процежда през облаците, целият въздух става прозрачнозелен. Цветът е различен от светлозеленият. Написах го разделно, за да прилича повече на причастие. Аз го наричам в друго стихотворение "пребледняла светлина".
  • Благодаря, Валя.
  • И на мен ми хареса, изчистено
  • Благодаря, Мая.
  • Интересни, нестандартни образи, Мария! 👍🙂
  • Благодаря, Стойчо, аз затова не пия, защото и на трезва глава пак съм си баламурник. Благодаря, Мариана.
  • Наздраве! 😍
  • Да, Ани, ако не правех глупави грешки, щях да съм съвършена. Усмивка. Тук обаче игра с думи няма. Има емоция в рими. Радвам се, че ти харесва.
  • На мен също ми хареса. Интересен автор си ти... Харесва ми как си играеш с думите.
  • Сега видях, че автоматично съм написала 2019 г. Всъщност стихотворението е написано в 1995 г. и е публикувано във вестник скоро след това със заглавието "Счупено небе".
  • Благодаря, Безжичен.
  • Хареса ми това стихотворение.
  • Не, Майсторе, стихотворението е пейзажно. Описвам странния свят с нещата в него. Има глагол само накрая. Преди това са съществителни и причастия /създават усещане за статичност/. Глаголът накрая показва, че малкият цвят е извън този статичен свят, не е част от него и затова потъва обречен. Всъщност стихотворението се казваше "Счупено небе", но толкова счупени и напукани небета има в сайта, че вчера, когато се натъкнах на клипа на песента от корейския сериал, който много харесвам, реших да сменя заглавието. Още повече, че аз самата имах пръстен с тюркоаз, който се напука. А подобно на този камък небе с облаци като пустинна земя съм виждала, когато съм пътувала с въртолет и съм ги описала.Стихотворението оставих така, както беше, смених само заглавието и съкратих един ред /същия/, защото беше с повече срички. Знам, че не одобряваш неточните рими, но реших да не ги пипам.Смятам, че специално в това стихотворение не звучат като плод на творческо безсилие, както ти се изразяваш. Благодаря.
  • Първо взех ,,гори,, за глагол, после
    си го прочетох като съществително.
Предложения
: ??:??