2 окт. 2012 г., 22:45

Счупеното огледало

1K 0 1

Тъжно е разцепеното огледало,
в него виждам се на две.
Как искам миналото да е остаряло,
а бъдещето ми да е дете.

Но няма връщане назад,
пред него образите ми са два.
От мен зависи коя да бъда, просто трябва да си избера.

Времето минава неусетно и същевременно се точат трудните ми дни.
 Един ден добра, на другия пък лоша. Кой от образите ми ще победи?

Слънцето навън ми се усмихва,
после пък приспива ме дъжда.
От мисълта за теб кожата ми настръхва,
ала твоя е вината да стоя пред огледалото сега.

И още е разцепено на две,
и още в него образите ми са два,
и още, все така безмълвна,
от тях един не мога да си избера.


Мина много време и на образите ми това личи,
крайно време е да се сбогувам с него
и да погледна към света с отворени очи.


Времето минава неусетно, добри и лоши дни!
Вече знам коя спечели, тази, която остави остарелите мечти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...