Oct 2, 2012, 10:45 PM

Счупеното огледало

  Poetry » Love
1K 0 1

Тъжно е разцепеното огледало,
в него виждам се на две.
Как искам миналото да е остаряло,
а бъдещето ми да е дете.

Но няма връщане назад,
пред него образите ми са два.
От мен зависи коя да бъда, просто трябва да си избера.

Времето минава неусетно и същевременно се точат трудните ми дни.
 Един ден добра, на другия пък лоша. Кой от образите ми ще победи?

Слънцето навън ми се усмихва,
после пък приспива ме дъжда.
От мисълта за теб кожата ми настръхва,
ала твоя е вината да стоя пред огледалото сега.

И още е разцепено на две,
и още в него образите ми са два,
и още, все така безмълвна,
от тях един не мога да си избера.


Мина много време и на образите ми това личи,
крайно време е да се сбогувам с него
и да погледна към света с отворени очи.


Времето минава неусетно, добри и лоши дни!
Вече знам коя спечели, тази, която остави остарелите мечти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...