2.10.2012 г., 22:45

Счупеното огледало

1K 0 1

Тъжно е разцепеното огледало,
в него виждам се на две.
Как искам миналото да е остаряло,
а бъдещето ми да е дете.

Но няма връщане назад,
пред него образите ми са два.
От мен зависи коя да бъда, просто трябва да си избера.

Времето минава неусетно и същевременно се точат трудните ми дни.
 Един ден добра, на другия пък лоша. Кой от образите ми ще победи?

Слънцето навън ми се усмихва,
после пък приспива ме дъжда.
От мисълта за теб кожата ми настръхва,
ала твоя е вината да стоя пред огледалото сега.

И още е разцепено на две,
и още в него образите ми са два,
и още, все така безмълвна,
от тях един не мога да си избера.


Мина много време и на образите ми това личи,
крайно време е да се сбогувам с него
и да погледна към света с отворени очи.


Времето минава неусетно, добри и лоши дни!
Вече знам коя спечели, тази, която остави остарелите мечти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...