Тъжно е разцепеното огледало,
в него виждам се на две.
Как искам миналото да е остаряло,
а бъдещето ми да е дете.

Но няма връщане назад,
пред него образите ми са два.
От мен зависи коя да бъда, просто трябва да си избера.

Времето минава неусетно и същевременно се точат трудните ми дни.
 Един ден добра, на другия пък лоша. Кой от образите ми ще победи?

Слънцето навън ми се усмихва,
после пък приспива ме дъжда.
От мисълта за теб кожата ми настръхва,
ала твоя е вината да стоя пред огледалото сега.

И още е разцепено на две,
и още в него образите ми са два,
и още, все така безмълвна,
от тях един не мога да си избера.


Мина много време и на образите ми това личи,
крайно време е да се сбогувам с него
и да погледна към света с отворени очи.


Времето минава неусетно, добри и лоши дни!
Вече знам коя спечели, тази, която остави остарелите мечти!