Счупи се времето...
В ръцете ми руши се времето,
не мога да те търся във безвремие.
Изтича между пръстите и стреснато
разбива се във твойто съжаление...
На пейката забравила съм розата,
която неотдавна кръстих Минало.
Листата - спомени, кошмари са бодилите,
ще увехне всичко, дето е отминало.
Обичах те достатъчно, за да те пусна.
Останаха си устните ненацелувани.
Цяла нощ от празни страници те късах
в сладките ми сънища... недосънувани.
От косите ми вземи си слънцето...
ти помниш ли - за мене го свали...
и закичи го да виждам светлото...
Вземи си го, по тъмното ми се върви.
Нищо нямам, само думи ми останаха.
В празното ми нищо съм сама.
Не ме помни, душата си - раздадох я...
и получих много... тишина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ина Все права защищены
Браво на теб! 
