Счупи се времето...
В ръцете ми руши се времето,
не мога да те търся във безвремие.
Изтича между пръстите и стреснато
разбива се във твойто съжаление...
На пейката забравила съм розата,
която неотдавна кръстих Минало.
Листата - спомени, кошмари са бодилите,
ще увехне всичко, дето е отминало.
Обичах те достатъчно, за да те пусна.
Останаха си устните ненацелувани.
Цяла нощ от празни страници те късах
в сладките ми сънища... недосънувани.
От косите ми вземи си слънцето...
ти помниш ли - за мене го свали...
и закичи го да виждам светлото...
Вземи си го, по тъмното ми се върви.
Нищо нямам, само думи ми останаха.
В празното ми нищо съм сама.
Не ме помни, душата си - раздадох я...
и получих много... тишина.
© Ина All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
6 ! 6 ! 6 !!!!
-
Браво на теб! -
И аз познавам твоята болка, ние обичаме всичко там във високото, а в ниското се крие сянката ни. Времето обгръща любимите ни хора в тъмнина, а те копнеят за светлина. Всеки я търси Любовта а тя е тази светлина!
Привет Йоана -
Браво!
-
Красиво
-
Благодаря ви!
-
Поздрав и от мен!Много харесах!
-
Задъхващо, адски тъжно... Времето и само съвсем успешно се събира и лепи, само че за другото счупено не може да се каже същото. Но така е най-добре. Хубав стих!
-
6
-
Много хубаво! Поздрави за стиха
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
