Себе си да стигна
По непознати улици душата ми върви
и има ли път натам не знам,
не спирам –
себе си нямам и имам.
Тунели мечтите преграждат
и има някъде светлина,
с очите недоловима –
не пред мен,
а в мен я има.
Бързам себе си да стигна,
преди да е угаснала и последната мечта,
бързам, докато още се имам
да се разбера.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Веселинова - Ил Все права защищены