Ех, как не се замисляме

в този свят тежък и красив!?

Защо има болка и тъга?!

Търси мисъл в този стих...

Защо не носим топлота

и с нея да даряваме?

Защо не раждаме усмивки

и всекиму да даваме...

Да гоним злоба, гордост, страх,

всеки миг... с любов човешка...

Всяка болка,  сълза...гореща,

може би ... нужна е грешка?!?

В мисли отрезвяваме...

своите грешки... дали осъзнаваме...

Не търсим ли в себе си вина всеки час,

крив ще ни е другият пред нас...

Колко малко ни е нужно...

мир, любов, себеотдаване...

Но дали с душа и сърце...

ще се  замисли всеки и да разбере?!