4 апр. 2013 г., 21:19

Себичен 

  Поэзия » Любовная
1917 1 5

Себичен

 

От дъскорезницата на съседа

април отряза резен дъжд,

дъждът превърза със зелено

липата сякаш изведнъж!

 

Жълтее дрянът, без да се страхува

да има стил и авангард

и в пъпките свенливо се целуват

пчелите с неговия кехлибар.

 

Гърми машината, хвърчат тресчици

и режат вчерашната тишина,

а тя запява форс мажорно с птиците,

с акордите на пролетните пиана.

 

По улицата се затича пъргаво

като момиче радостта –

видях я с розови страни, себична

и с аромат на вишнева вълна.

 

Тя грабна вятъра и затанцува,

нахлу при мен без етикет,

звъня в прозореца, лудува

като неканен уличен певец.

 

Върху крилцата на калинка

изпратих я за блага вест

на теб, обични принце –

лъжовен и чаровен, мой април!

 

 

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??