Себичен
Себичен
От дъскорезницата на съседа
април отряза резен дъжд,
дъждът превърза със зелено
липата сякаш изведнъж!
Жълтее дрянът, без да се страхува
да има стил и авангард
и в пъпките свенливо се целуват
пчелите с неговия кехлибар.
Гърми машината, хвърчат тресчици
и режат вчерашната тишина,
а тя запява форс мажорно с птиците,
с акордите на пролетните пиана.
По улицата се затича пъргаво
като момиче радостта –
видях я с розови страни, себична
и с аромат на вишнева вълна.
Тя грабна вятъра и затанцува,
нахлу при мен без етикет,
звъня в прозореца, лудува
като неканен уличен певец.
Върху крилцата на калинка
изпратих я за блага вест
на теб, обични принце –
лъжовен и чаровен, мой април!
© Златина Георгиева All rights reserved.
