Себична моя
Нима съм те обичал някога?
Защо в очите ми го хвърляш?
И думите ти, диви кестени,
бодат с обвивките напукани.
Ти искаше да си единствена,
а бе на друг съпруга. Схващаш ли,
че няма начин да си с двамата?
И не е грях, а проста истина.
Привличаше ме, не отричам.
Такава нежност друга няма.
Но да ми пречиш да обичам
свободните... това бе драма.
И полудявах от копнежа ти ,
заливащ ме като от ада лава,
Веднъж капризна, друг път нежна
ти колко пъти ме поставя
в абсурдни, тъжни ситуации
и всичко искаше да вземеш.
Какво очакваш днес - овации?
Ех, няма ли да се съвземеш?
Увлечен бях и ти прощавах
пороите от думи мътни,
в които свойто отчаяние
сама ти давеше безпътно.
Но стига вече! Опомни се.
Във мене вече нищо няма.
Душата си вземи. Спаси се.
От моята ще падне камък
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Леонид Все права защищены
