Себична моя
Нима съм те обичал някога?
Защо в очите ми го хвърляш?
И думите ти, диви кестени,
бодат с обвивките напукани.
Ти искаше да си единствена,
а бе на друг съпруга. Схващаш ли,
че няма начин да си с двамата?
И не е грях, а проста истина.
Привличаше ме, не отричам.
Такава нежност друга няма.
Но да ми пречиш да обичам
свободните... това бе драма.
И полудявах от копнежа ти ,
заливащ ме като от ада лава,
Веднъж капризна, друг път нежна
ти колко пъти ме поставя
в абсурдни, тъжни ситуации
и всичко искаше да вземеш.
Какво очакваш днес - овации?
Ех, няма ли да се съвземеш?
Увлечен бях и ти прощавах
пороите от думи мътни,
в които свойто отчаяние
сама ти давеше безпътно.
Но стига вече! Опомни се.
Във мене вече нищо няма.
Душата си вземи. Спаси се.
От моята ще падне камък
© Леонид All rights reserved.
