Седем месеца без твоя чар

15 февр. 2014 г., 19:18

Поэзия » Другая

562 1 5

Отново е ден четирнайсти,
ден черен за моя живот,
отнел от съдбата ми трайно
най-свидното, рожба във гроб.
И тихо душата ми плаче,
макар че е празник отвън,
тя милата, тъжно сираче,
проплаква и моли насън,
отново да види детето,
да чуе. "Недей, не плачи!
Добре съм, помни че сърцето,
във твоето, мамо, тупти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Между покоя и хаоса...
Вьюга в ночном лесу

Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...
Попрыгун

Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...
Бэ О Гэ

Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...

Ещё произведения »