Седем месеца без твоя чар

Feb 15, 2014, 7:18 PM

Poetry » Other

559 1 5

Отново е ден четирнайсти,
ден черен за моя живот,
отнел от съдбата ми трайно
най-свидното, рожба във гроб.
И тихо душата ми плаче,
макар че е празник отвън,
тя милата, тъжно сираче,
проплаква и моли насън,
отново да види детето,
да чуе. "Недей, не плачи!
Добре съм, помни че сърцето,
във твоето, мамо, тупти. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Седем месеца без твоя чар

Want to read more?

Random works