Седем месеца без твоя чар
624
1
5
Отново е ден четирнайсти,
ден черен за моя живот,
отнел от съдбата ми трайно
най-свидното, рожба във гроб.
И тихо душата ми плаче,
макар че е празник отвън,
тя милата, тъжно сираче,
проплаква и моли насън,
отново да види детето,
да чуе. "Недей, не плачи!
Добре съм, помни че сърцето,
във твоето, мамо, тупти.
Аз близо съм, толкова близо,
надничам ти в погледа благ,
в сълзите ти топло красиви,
в словата, изписани с плам.
Макар и далече, до теб съм
помагам от другия свят,
с най-светлия лъч от небето
любов да раздаваш без свян."
Отново е ден... четирнайстия,
от седмия месец - тъга,
как моля аз Бог, височайшия
при теб да се, сине, родя.
© Таня Мезева All rights reserved.
