tanq_mezeva (Таня Мезева)
1589 21272
Feb 15, 2014, 7:18 PM

Седем месеца без твоя чар 

  Poetry » Other
518 1 5

Отново е ден четирнайсти,
ден черен за моя живот,
отнел от съдбата ми трайно
най-свидното, рожба във гроб. 
И тихо душата ми плаче,
макар че е празник отвън,
тя милата, тъжно сираче,
проплаква и моли насън,
отново да види детето,
да чуе. "Недей, не плачи!
Добре съм, помни че сърцето,
във твоето, мамо, тупти. 
Аз близо съм, толкова близо,
надничам ти в погледа благ,
в сълзите ти топло красиви,
в словата, изписани с плам.
Макар и далече, до теб съм
помагам от другия свят,
с най-светлия лъч от небето
любов да раздаваш без свян."
Отново е ден... четирнайстия,
от седмия месец - тъга,
как моля аз Бог, височайшия
при теб да се, сине, родя.



© Таня Мезева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??