15.02.2014 г., 19:18 ч.

Седем месеца без твоя чар 

  Поезия » Друга
554 1 5
Отново е ден четирнайсти,
ден черен за моя живот,
отнел от съдбата ми трайно
най-свидното, рожба във гроб.
И тихо душата ми плаче,
макар че е празник отвън,
тя милата, тъжно сираче,
проплаква и моли насън,
отново да види детето,
да чуе. "Недей, не плачи!
Добре съм, помни че сърцето,
във твоето, мамо, тупти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Предложения
: ??:??