8 авг. 2008 г., 20:39

Седем месеца болка

1.5K 0 1

     Седем месеца болка

 

Седем месеца откак те няма,
а болката в сърцето е все така голяма.
Мислех си помниш ли ме още
и мислиш ли за мене нощем.
Стига ми сега да знам, че ме обичаш
макар и подир мене да не тичаш.
Тези месеци ужасни,
пълни са със сънища най-страшни.
Виждах те в чуждите ръце,
а за мене беше твърдо "НЕ!"
И знай, любима ти,
ще те чакам аз завинаги.
Решиш ли да се върнеш при мен,
ще те приема с радост в моя ден.
Ще се откъсна от сивото ежедневие
и да бъда весел за мен ще бъде всекидневие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Батев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен стих!
    Сигурно това момиче е много специално щом си заслужава да я чакаш толкова много...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...