4 дек. 2008 г., 12:12

Седем осми

1K 0 12
Ръка подпрял на близкия прозорец,
отново тайно мислех си за нас.
Ти дойде и с песен го отвори,
за да чуят всички твоя глас.

Преливаща от чувства ме целуна,
за първи път усетих твоя вкус.
Затрепераха в душата нежни струни,
танцувайки със тебе първи блус.

Ръка подпрял на близкия прозорец,
отново тайно гледах те в очи.
Слушах само. Без да проговоря.
Знаех, че и нещо в теб звучи.

И ако не мога някой път да ти запея,
само с поглед, влажен и игрив - 
открадни ми мисълта. И вътре в нея
по-прекрасен поглед измисли.

Ако не мога някой път да те докосна,
далеч от теб зад четири стени,
претвори ме във ритмичност седем осми
и една осминка нежност си вземи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • музиката лекичко се прокрадва като лайтмотив в стиха ти!
  • ако мога да окачествя творбите ти като предмети това би било едно безценно малко скъпоценно камъче
  • Казах ли ,че ми е любимо!


  • браво за осминката!и за другите ритми!!!миа2
  • страхотен финал! още като го видях написан в skype го прочетох поне 10 пъти и всеки път ми харесваше все повече и повече! поздрави!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...