27 мая 2010 г., 14:11

Седни до мен 

  Поэзия
1148 0 0
Седи малко тъжно момиче,
обзето от собствената си тъга.
Седи и буквите срича.
Пита: "Защо съм сама?"
Сяда до него тъгата,
погалва дългите й коси.
Сяда и й хваща ръката,
казва : "Ще спре да боли!"
Сълзите тихо по пода се стичат,
момичето извръща нагоре глава.
Сенките отвън на ангели й заприличват.
"Господи, какво да правя сега?" ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Иванова Все права защищены

Предложения
: ??:??