27.05.2010 г., 14:11

Седни до мен

1.4K 0 0

Седи малко тъжно момиче,
обзето от собствената си тъга.
Седи и буквите срича.
Пита: "Защо съм сама?"

Сяда до него тъгата,
погалва дългите й коси.
Сяда и й хваща ръката,
казва : "Ще спре да боли!"

Сълзите тихо по пода се стичат,
момичето извръща нагоре глава.
Сенките отвън на ангели й заприличват.
"Господи, какво да правя сега?"

 

 

Седи голямо усмихнато момиче,
обзето от всеобщата тъга.
Седи, в думите си се врича:
"Ще им помогна - знам, че не съм сама!"

"И аз някога бях като теб -
не исках да доживея утрешния ден,
но вече съм силен човек,
така че, ако имаш нужда, седни до мен!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...