9 мар. 2008 г., 14:12

Seemore 

  Поэзия
553 0 8

Последното престъпление

набързо напъхано

след голия обяд

и за наказание

като братя го помним

след 100 години самота

и една холера

всички сме идиоти

и имаме поща

от мъжа за жената

и от жената за мъжа

точно девет разказа

в стъклена чаша

и виждаме повече

отвъд тропика на рака

един козирог

просто по пътя

 

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Замисляш...обръщаш душата обратно...
    Козирог съм...по пътя.С обич, Мария.
  • Аплодисменти!!!
  • поздравления. отличава се.
  • Много ми хареса!Страшно интересно е!поздрав!
  • ааааа...тва ме разби...адски кефи!!!
  • !!!
    Браво!
  • И ставам пилето, за да литнa до подземието на вавилонската библиотека, където ще срещна илюзии! Този коментар нямаше много общо с дзен, нито с непосилната лекота на битието, пък и на предизвестената смъртта не й трябва компас!
    Кефиш, момиче, спечели ме абсолютно! Елит си!
    Ave
  • Препрочетох го!
    Много ми допада като стил и изказ!
Предложения
: ??:??