Сефте!
Вървим след моркова, зад гърба ни – тоягата.
Тази метафора така ни отива!
Като принцесата сме, сто години проспала,
обградена от тръни и коприва парлива!
Принца все чакаме на бял кон да дойде.
Да ни целуне веднъж и... да се случи чудото!
Светлото бъдеще е кисело грозде,
дето все не узрява на баира по стръмното.
И сметта ни е в изобилие, прелива отвсякъде!
Заменяме я за тикви – национално богатство!
Не седем... Осем джуджета народа прецакват.
Коня си разиграват на слепите в царството!
Половината гласуват за царе, генерали.
Другата половина... гъби събират...
Лъжливо овчарче ли пак сме избрали?
Сефте!!! Поредните избори идват!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
