Сефте!
Вървим след моркова, зад гърба ни – тоягата.
Тази метафора така ни отива!
Като принцесата сме, сто години проспала,
обградена от тръни и коприва парлива!
Принца все чакаме на бял кон да дойде.
Да ни целуне веднъж и... да се случи чудото!
Светлото бъдеще е кисело грозде,
дето все не узрява на баира по стръмното.
И сметта ни е в изобилие, прелива отвсякъде!
Заменяме я за тикви – национално богатство!
Не седем... Осем джуджета народа прецакват.
Коня си разиграват на слепите в царството!
Половината гласуват за царе, генерали.
Другата половина... гъби събират...
Лъжливо овчарче ли пак сме избрали?
Сефте!!! Поредните избори идват!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
