Сега
Горещ и ласкав, нежен, но изгарящ...
Нямах сили да се боря...
Как да те излъжа, че не искам,
като не можех... Нямах воля...
Не чакам нищо, но искам всичко,
а не мога вятъра да задържа,
затова ти сякаш нежно плисваш
между пръстите на моята мечта.
Макар че идвам, всъщност бягам,
уплашена от кървавата самота.
За да ми служат, просто впрягам
безверието и безнадеждността.
Не искай, спри, недей моли
заедно да стигнем на живота края!
Най-хубавото днес за мен си ти.
Но днес. Наше "утре" няма, зная!
Сега ми се случваш, сега те обичам,
сега без теб тишината гърми.
Сега ме обичай, сега ме изричай,
сега ме вдишвай с пълни гърди!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Танева Все права защищены
