21 апр. 2008 г., 23:08

Сега

750 0 16
Във люляковата
прегръдка на сърцето
с ухание
на пролетния вятър.
Сега.
В сиянието на небето,
отпило
глътка обич помежду ни.
Изжадува ли ме ти?
Издосънува ли?
Очите ми,
когато се притварят
със блясъка на хиляди звезди.
Дочу ли
музиката на щурците
във допира
на моите устни?
Усмивката ми
озари ли
небето синьо
в твоите мечти?

Люлея люляци
в косите си.
В очите ми
звезди блестят.
От вятърност
в душата ми ехтят
на пролетите
сребърните струни.
Сега...
витая в музика
от влюбеност...
Обичай ме! Сега.

А утре...
Утрото
само ще преосмисли
на обичта ми
светлите лъчи...





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...