Сега
Във люляковата
прегръдка на сърцето
с ухание
на пролетния вятър.
Сега.
В сиянието на небето,
отпило
глътка обич помежду ни.
Изжадува ли ме ти?
Издосънува ли?
Очите ми,
когато се притварят
със блясъка на хиляди звезди.
Дочу ли
музиката на щурците
във допира
на моите устни?
Усмивката ми
озари ли
небето синьо
в твоите мечти?
Люлея люляци
в косите си.
В очите ми
звезди блестят.
От вятърност
в душата ми ехтят
на пролетите
сребърните струни.
Сега...
витая в музика
от влюбеност...
Обичай ме! Сега.
А утре...
Утрото
само ще преосмисли
на обичта ми
светлите лъчи...
прегръдка на сърцето
с ухание
на пролетния вятър.
Сега.
В сиянието на небето,
отпило
глътка обич помежду ни.
Изжадува ли ме ти?
Издосънува ли?
Очите ми,
когато се притварят
със блясъка на хиляди звезди.
Дочу ли
музиката на щурците
във допира
на моите устни?
Усмивката ми
озари ли
небето синьо
в твоите мечти?
Люлея люляци
в косите си.
В очите ми
звезди блестят.
От вятърност
в душата ми ехтят
на пролетите
сребърните струни.
Сега...
витая в музика
от влюбеност...
Обичай ме! Сега.
А утре...
Утрото
само ще преосмисли
на обичта ми
светлите лъчи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
