21 abr 2008, 23:08

Сега 

  Poesía » De amor
588 0 16
Във люляковата
прегръдка на сърцето
с ухание
на пролетния вятър.
Сега.
В сиянието на небето,
отпило
глътка обич помежду ни.
Изжадува ли ме ти?
Издосънува ли?
Очите ми,
когато се притварят
със блясъка на хиляди звезди.
Дочу ли
музиката на щурците
във допира
на моите устни?
Усмивката ми
озари ли
небето синьо
в твоите мечти?

Люлея люляци
в косите си.
В очите ми
звезди блестят.
От вятърност
в душата ми ехтят
на пролетите
сребърните струни.
Сега...
витая в музика
от влюбеност...
Обичай ме! Сега.

А утре...
Утрото
само ще преосмисли
на обичта ми
светлите лъчи...





© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??