Apr 21, 2008, 11:08 PM

Сега 

  Poetry » Love
603 0 16
Във люляковата
прегръдка на сърцето
с ухание
на пролетния вятър.
Сега.
В сиянието на небето,
отпило
глътка обич помежду ни.
Изжадува ли ме ти?
Издосънува ли?
Очите ми,
когато се притварят
със блясъка на хиляди звезди.
Дочу ли
музиката на щурците
във допира
на моите устни?
Усмивката ми
озари ли
небето синьо
в твоите мечти?

Люлея люляци
в косите си.
В очите ми
звезди блестят.
От вятърност
в душата ми ехтят
на пролетите
сребърните струни.
Сега...
витая в музика
от влюбеност...
Обичай ме! Сега.

А утре...
Утрото
само ще преосмисли
на обичта ми
светлите лъчи...





© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??