18 дек. 2006 г., 21:54

Сега 

  Поэзия
544 0 1

Глас -  песен – магия…

Аз – тъжна – щастлива…

Да мечтая…

Да обичам…

Да дръзна ли?...

Да имам ли?...

Да захвърля ли?...

Забравих ли?...

Не помнех ли?...

Защо си спомних???

Защо боли???

Защо гласа в главата ми

безмилостно кънти???

Защо ме измъчва?...

Защо ми напомня?...

Защо свърши?...

Съумях ли???

Успях ли???

Осъзнах ли???

Плаках…

После сънувах…

После пак плаках…

Бях в реалността…

А после…

После се изправих пред страха…

Погледнах го в очите,

А той онемя!...

Нима аз смеех да помисля,

Че сама ще мога да го обезоръжа?...

Коя съм аз,

че смея с поглед даже да го доближа???

Та аз съм никоя, нищожна, излишна

Нищо аз не мога да осуетя!

Нищо!!!

Но успях да го унищожа!!!

И сега…

Сега се боря с нови страхове,

С нови сълзи,

С нови тъмни светове…

Но сега…

Сега съня е близко до реалността…

Сега съм по-силна…

© Лилия Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??