Сега
Не искам повече да съм красива.
Дори заради себе си не искам.
Тъгата ми е разорана нива
и аз засявам писък подир писък.
А на страстта избола съм очите.
Тя нека да е просякиня черна.
На глутници днес чувствата ми скитат
и вият към поредния безверник.
Приспала съм копнежа.Със отрова.
Не искам нищо да ме разтревожи.
С луната само срещам се отново
и търся самодивската си кожа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
