Не искам повече да съм красива.
Дори заради себе си не искам.
Тъгата ми е разорана нива
и аз засявам писък подир писък.
А на страстта избола съм очите.
Тя нека да е просякиня черна.
На глутници днес чувствата ми скитат
и вият към поредния безверник.
Приспала съм копнежа.Със отрова.
Не искам нищо да ме разтревожи.
С луната само срещам се отново
и търся самодивската си кожа.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
