Сега

Прекалено много хора си отидоха.

Затова настоявам...

Сега

Не пестете добрите слова, приятели мои.

Нека точно под днешните небеса направим завоя.

Намерете я скритата добрина, приятели мои.

Забравете за миг завистта в черните ѝ покои.

Не мислете, че истината ще ни пречисти.

Ние знаем ли колко сами сме злочести?

Накъде ли бягат кошмари и тягостни мисли, 

и защо ли ги срещаме толкова често?

Не! Не чакайте „утре“, приятели мои.

Днешното „утро“ крещи – "Аз съм твое!". 

И дори да сме тъжни, приятели мои,

да се усмихнем сме длъжни и влезем във боя.

Колко лесно се вкарахме в мишите дупки?

Да се крием от страх за живота несретен.

Ние всички пред него сме проститутки

и се предлагаме до издиханния час сетен.

Но дори и така да е, приятели мои,

ние имаме право на ласки, на обич.

Бог ли протяга към нас ръцете си свои?

И любов ли държи или размахал е бич?

Не пестете добрите слова, приятели мои.

Нека точно под днешните небеса направим завоя.

Не ни трябва – „След нас добро или нищо“.

Сега добрите слова, след това е излишно.