15.12.2020 г., 19:35

Сега

1K 0 1

Прекалено много хора си отидоха.

Затова настоявам...

Сега

Не пестете добрите слова, приятели мои.

Нека точно под днешните небеса направим завоя.

Намерете я скритата добрина, приятели мои.

Забравете за миг завистта в черните ѝ покои.

 

Не мислете, че истината ще ни пречисти.

Ние знаем ли колко сами сме злочести?

Накъде ли бягат кошмари и тягостни мисли, 

и защо ли ги срещаме толкова често?

 

Не! Не чакайте „утре“, приятели мои.

Днешното „утро“ крещи – "Аз съм твое!". 

И дори да сме тъжни, приятели мои,

да се усмихнем сме длъжни и влезем във боя.

 

Колко лесно се вкарахме в мишите дупки?

Да се крием от страх за живота несретен.

Ние всички пред него сме проститутки

и се предлагаме до издиханния час сетен.

 

Но дори и така да е, приятели мои,

ние имаме право на ласки, на обич.

Бог ли протяга към нас ръцете си свои?

И любов ли държи или размахал е бич?

 

Не пестете добрите слова, приятели мои.

Нека точно под днешните небеса направим завоя.

Не ни трябва – „След нас добро или нищо“.

Сега добрите слова, след това е излишно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Безсърдечен съм... За да мога да кажа о.к.
    И безчувствен съм ... Към вопли и хленч.
    Безпорядъчен съм... Като този световен бордей
    в който фашизмът на медицинския сленг,
    е време разделно - с пандемичен реглаж,
    овъргалян в лайян, кувертртюрен меланж!!!
    (абе с няколко думи - четох няколко, ама не ми "връзват"
    Иначе - поздрави за усилията!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...