Dec 15, 2020, 7:35 PM

Сега 

  Poetry » Phylosophy
473 0 1

Прекалено много хора си отидоха.

Затова настоявам...

Сега

Не пестете добрите слова, приятели мои.

Нека точно под днешните небеса направим завоя.

Намерете я скритата добрина, приятели мои.

Забравете за миг завистта в черните ѝ покои.

 

Не мислете, че истината ще ни пречисти.

Ние знаем ли колко сами сме злочести?

Накъде ли бягат кошмари и тягостни мисли, 

и защо ли ги срещаме толкова често?

 

Не! Не чакайте „утре“, приятели мои.

Днешното „утро“ крещи – "Аз съм твое!". 

И дори да сме тъжни, приятели мои,

да се усмихнем сме длъжни и влезем във боя.

 

Колко лесно се вкарахме в мишите дупки?

Да се крием от страх за живота несретен.

Ние всички пред него сме проститутки

и се предлагаме до издиханния час сетен.

 

Но дори и така да е, приятели мои,

ние имаме право на ласки, на обич.

Бог ли протяга към нас ръцете си свои?

И любов ли държи или размахал е бич?

 

Не пестете добрите слова, приятели мои.

Нека точно под днешните небеса направим завоя.

Не ни трябва – „След нас добро или нищо“.

Сега добрите слова, след това е излишно.

© Бойко Беров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Безсърдечен съм... За да мога да кажа о.к.
    И безчувствен съм ... Към вопли и хленч.
    Безпорядъчен съм... Като този световен бордей
    в който фашизмът на медицинския сленг,
    е време разделно - с пандемичен реглаж,
    овъргалян в лайян, кувертртюрен меланж!!!
    (абе с няколко думи - четох няколко, ама не ми "връзват"
    Иначе - поздрави за усилията!
Random works
: ??:??