20 мар. 2010 г., 19:43

Сега... а след сега? 

  Поэзия
772 0 1
Късно е, седя на морския бряг
лунната пътека е пред мен
и чудя се да тръгна ли по нея!
Оглеждат се звездите във морето,
чувам тиха музика,
музика на плачещи струни от цигулка.
-Спи морето! Тихо е!
аз плача - за кой ли път?
-----
Кажете ми, как да се усмихвам,
но не просто така,
с фалшива усмивка не искам ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Александрова Все права защищены

Предложения
: ??:??