Сега... а след сега?
Късно е, седя на морския бряг
лунната пътека е пред мен
и чудя се да тръгна ли по нея!
Оглеждат се звездите във морето,
чувам тиха музика,
музика на плачещи струни от цигулка.
-Спи морето! Тихо е!
аз плача - за кой ли път?
-----
Кажете ми, как да се усмихвам,
но не просто така,
с фалшива усмивка не искам
да греят нашите лица.
Сърцата ни в ритъм блажен да туптят
и с прегръдка другарска
целия свят да
к р е п я т.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анка Александрова Всички права запазени
