14 февр. 2024 г., 14:41

Сега е времето

903 0 0

Да се радвам.

Да създавам случвания,

в които съм щедра и смирена.

Сега е времето да вкусвам въздуха.

Да си взема цвете.

Да го подаря на себе си.

Сега е времето

да се науча да отказвам

всичко, което не харесвам.

Сега е времето

да погледна в огледалото лицето си,

да го харесам, каквото е,

а не каквото е било.

Сега е времето да изтрия спомени.

И настъпва времето,

когато в пълната амнезия

мисля за тебе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Тинчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...