20 окт. 2013 г., 20:30

Сега или никога

850 0 1

С вятъра пътувай през гръдта ми

и на влюбена във мене се преструвай,

а истината запази

за мигa, във който те целувам,

ако студ не ме смрази...

Пътувай, с вятъра пътувай -

пред опознаващите ми очи,

намерила се в мене се изгубвай,

когато те потърся - помълчи...

Не спирай - любовта развявай -

очи и устни с нея отвори,

с глас висок във мен запявай,

не се срамувай - прекали...!

С костите ми възроди се,

усмивката ми ще отвори рай -

в него бързо заключи се

без да питаш какъв ще е краят...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маломир Стръков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...