Oct 20, 2013, 8:30 PM

Сега или никога

  Poetry » Love
855 0 1

С вятъра пътувай през гръдта ми

и на влюбена във мене се преструвай,

а истината запази

за мигa, във който те целувам,

ако студ не ме смрази...

Пътувай, с вятъра пътувай -

пред опознаващите ми очи,

намерила се в мене се изгубвай,

когато те потърся - помълчи...

Не спирай - любовта развявай -

очи и устни с нея отвори,

с глас висок във мен запявай,

не се срамувай - прекали...!

С костите ми възроди се,

усмивката ми ще отвори рай -

в него бързо заключи се

без да питаш какъв ще е краят...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маломир Стръков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...