26 мар. 2016 г., 11:05

Сега какво?!

560 0 7

Сега какво?!

 

Напъвам се но нищо  не откривам.
Преди при мен не е било така.
И ядно тук в безсилие се спирам,
пустосвам се с трепереща ръка!

 

Изглежда просто аз съм се изчерпал.
И нямам сили да го изрека
Живота ли така ме е раздърпал
или това е плод на възрастта?

 

Аз цял живот, до днеска не съм спирал
и винаги съм писал с лекота!
И теми всякакви аз съм намирал,
дори затворен някъде в света!

 

Аз бях така неистово с себичен
не исках чужди мисли да чета..
И аз мълчах пред този свят с "отличен",,
но аз от скоро вече не мълча!

 

А пък сега за нищо ли не ставам,
пред листа си безпомощно мълча,
не зная как стиха си да захвана,
и молива си как да завъртя!
23.08.2015г. Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hekredel Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всеки има такива моменти
  • Човешка равносметка, истинска и образна!
  • Това е временно отпущане на стойката "мирно"! Разбира се ,че съм преодолял всичко това!Вярвам,че при всеки може да се случи! Сега е друго настроението ми...Всичко това е минало "незебравимо! Приветствам Ви!
  • Как какво? Пиши! Пиши! Пиши! Поздравления!
  • Ами нищо, продължавай! Ти можеш!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...