26.03.2016 г., 11:05

Сега какво?!

559 0 7

Сега какво?!

 

Напъвам се но нищо  не откривам.
Преди при мен не е било така.
И ядно тук в безсилие се спирам,
пустосвам се с трепереща ръка!

 

Изглежда просто аз съм се изчерпал.
И нямам сили да го изрека
Живота ли така ме е раздърпал
или това е плод на възрастта?

 

Аз цял живот, до днеска не съм спирал
и винаги съм писал с лекота!
И теми всякакви аз съм намирал,
дори затворен някъде в света!

 

Аз бях така неистово с себичен
не исках чужди мисли да чета..
И аз мълчах пред този свят с "отличен",,
но аз от скоро вече не мълча!

 

А пък сега за нищо ли не ставам,
пред листа си безпомощно мълча,
не зная как стиха си да захвана,
и молива си как да завъртя!
23.08.2015г. Драгойново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hekredel Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всеки има такива моменти
  • Човешка равносметка, истинска и образна!
  • Това е временно отпущане на стойката "мирно"! Разбира се ,че съм преодолял всичко това!Вярвам,че при всеки може да се случи! Сега е друго настроението ми...Всичко това е минало "незебравимо! Приветствам Ви!
  • Как какво? Пиши! Пиши! Пиши! Поздравления!
  • Ами нищо, продължавай! Ти можеш!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...