26 окт. 2007 г., 14:40

сега сами сме...

Поэзия » Любовная

893 0 2

Любовта ни бе голяма
и не беше измама.
Не знаех какво е болка и тъга,
с усмивка посрещах утринта...

Сега сами сме двама,
сами без любовта ни голяма.
Не вярвах, че ще дойде този ден,
в който ще си далеч от мен.

Сега разстоянието между нас е голямо
и бъдещето ни сами ужасно...

Не ще потъна в самота,
не ще погубя своята душа.
Без теб пътя си ще вървя,
друга любов ще потърся...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0