26.10.2007 г., 14:40

сега сами сме...

886 0 2

Любовта ни бе голяма
и не беше измама.
Не знаех какво е болка и тъга,
с усмивка посрещах утринта...

Сега сами сме двама,
сами без любовта ни голяма.
Не вярвах, че ще дойде този ден,
в който ще си далеч от мен.

Сега разстоянието между нас е голямо
и бъдещето ни сами ужасно...

Не ще потъна в самота,
не ще погубя своята душа.
Без теб пътя си ще вървя,
друга любов ще потърся...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...